добавка

Речник на българския език

доба̀вка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. доба̀вки, ж. Нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение. В добавка ще кажа, че това не е достатъчно. Даде в добавка и голямата нива. Месечни добавки за деца.
прил. доба̀въчен, доба̀въчна, доба̀въчно, мн. доба̀въчни. Добавъчни материали.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • добавкъ
  • добафка
  • добафкъ
  • дубавка
  • дубавкъ
  • дубафка
  • дубафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-бав-ка
членувано до-бав-ка-та
мн.ч. до-бав-ки
членувано до-бав-ки-те
звателна форма —

Връзки