препоръка

Речник на българския език

препоръ̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. препоръки, ж.
1. Съвет да се направи нещо или похвала на нещо. Твоята препоръка е закон за мен.
2. Положителни сведения за някого, обикновено в писмен вид.

Грешни изписвания (7)

  • препоръкъ
  • препуръка
  • препуръкъ
  • припоръка
  • припоръкъ
  • припуръка
  • припуръкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-по-ръ-ка
членувано пре-по-ръ-ка-та
мн.ч. пре-по-ръ-ки
членувано пре-по-ръ-ки-те
звателна форма