предвестник

Речник на българския език

предвѐстник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. предвестници, м.
1. Човек, който предвестява нещо.
2. Прен. Растение или явление, което предвестява нещо. Кокичето е предвестник на пролетта.

Грешни изписвания (7)

  • предвесник
  • предвеснек
  • предвестнек
  • придвеснек
  • придвесник
  • придвестнек
  • придвестник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-вес-т-ник
непълен член пред-вес-т-ни-ка
пълен член пред-вес-т-ни-кът
мн.ч. пред-вес-т-ни-ци
членувано пред-вес-т-ни-ци-те
бройна форма пред-вес-т-ни-ци
звателна форма пред-вес-т-ни-ко