предсказател

Речник на българския език

предсказа̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

предсказателят, предсказателя, мн. предсказатели, м. Човек, който умее да предсказва.

Грешни изписвания (15)

  • пресказател
  • предсказатил
  • предскъзател
  • предскъзатил
  • пресказатил
  • прескъзател
  • прескъзатил
  • придсказател
  • придсказатил
  • придскъзател
  • придскъзатил
  • присказател
  • присказатил
  • прискъзател
  • прискъзатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-с-ка-за-тел
непълен член пред-с-ка-за-те-ля
пълен член пред-с-ка-за-те-лят
мн.ч. пред-с-ка-за-те-ли
членувано пред-с-ка-за-те-ли-те
бройна форма пред-с-ка-за-те-ли
звателна форма пред-с-ка-за-те-лю