предходник

Речник на българския език

предхо̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. предходници, м. Този, който е бил преди друг; предшественик.

Грешни изписвания (3)

  • предходнек
  • придходнек
  • придходник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-ход-ник
непълен член пред-ход-ни-ка
пълен член пред-ход-ни-кът
мн.ч. пред-ход-ни-ци
членувано пред-ход-ни-ци-те
бройна форма пред-ход-ни-ци
звателна форма пред-ход-ни-ко