пощаджия

Речник на българския език

по̀щаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. по̀щаджии, м. Разг.
1. Човек, който работи в поща.
2. Човек, който носи пощата; пощальон, раздавач.

Грешни изписвания (11)

  • пощаджеа
  • пощаджеъ
  • пощаджея
  • пощаджиа
  • пощаджиъ
  • пощъджеа
  • пощъджеъ
  • пощъджея
  • пощъджиа
  • пощъджиъ
  • пощъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ща-джия
непълен член по-ща-джи-я-та
пълен член по-ща-джи-я-та
мн.ч. по-ща-джии
членувано по-ща-джи-и-те
бройна форма по-ща-джии
звателна форма по-ща-джи-йо