раздавач

Речник на българския език

раздава̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. раздавачи, м. Служител в пощата, който разнася по адреси кореспонденцията и периодичните издания на абонатите.прил. раздавачески, раздаваческа, раздаваческо, мн. раздавачески.

Грешни изписвания (3)

  • раздъвач
  • ръздавач
  • ръздъвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-да-вач
непълен член раз-да-ва-ча
пълен член раз-да-ва-чът
мн.ч. раз-да-ва-чи
членувано раз-да-ва-чи-те
бройна форма раз-да-ва-чи
звателна форма раз-да-ва-чо