похотлив

Речник на българския език

похотлѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

похотлѝва, похотлѝво, мн. похотлѝви, прил. Който е изпълнен с похот. Похотлив поглед. Похотлив човек.
същ. похотлѝвост, похотливостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • похутлив
  • пухотлив
  • пухутлив
  • похотлиф
  • похутлиф
  • пухотлиф
  • пухутлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-хот-лив
непълен член по-хот-ли-вия
пълен член по-хот-ли-ви-ят
ж. р. по-хот-ли-ва
членувано по-хот-ли-ва-та
ср. р. по-хот-ли-во
членувано по-хот-ли-во-то
мн. ч. по-хот-ли-ви
членувано по-хот-ли-ви-те

Връзки