потреба

Речник на българския език

потрѐба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. потрѐби, ж.
1. Разг. Необходимост, нужда.
2. Само мн. Вещи от първа необходимост. Домашни потреби.

Грешни изписвания (3)

  • потребъ
  • путреба
  • путребъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пот-ре-ба
членувано пот-ре-ба-та
мн.ч. пот-ре-би
членувано пот-ре-би-те
звателна форма