наложителност

Речник на българския език

наложѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • наложителнуст
  • наложитилност
  • наложитилнуст
  • налужителност
  • налужителнуст
  • налужитилност
  • налужитилнуст
  • нъложителност
  • нъложителнуст
  • нъложитилност
  • нъложитилнуст
  • нълужителност
  • нълужителнуст
  • нълужитилност
  • нълужитилнуст
  • наложителнос
  • наложителнус
  • наложитилнос
  • наложитилнус
  • налужителнос
  • налужителнус
  • налужитилнос
  • налужитилнус
  • нъложителнос
  • нъложителнус
  • нъложитилнос
  • нъложитилнус
  • нълужителнос
  • нълужителнус
  • нълужитилнос
  • нълужитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ло-жи-тел-ност
членувано на-ло-жи-тел-ност-та
мн.ч. на-ло-жи-тел-нос-ти
членувано на-ло-жи-тел-нос-ти-те
звателна форма