посла̀ник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. посла̀ници, м.
1. Човек, който представлява своята страна в чужда.
2. Пратеник, емисар. Посланик за мир.
прил. посла̀нически, посла̀ническа, посла̀ническо, мн. посла̀нически.
1. Човек, който представлява своята страна в чужда.
2. Пратеник, емисар. Посланик за мир.
прил. посла̀нически, посла̀ническа, посла̀ническо, мн. посла̀нически.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- посланек
- пусланек
- пусланик
- посланник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пос-ла-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пос-ла-ни-ка | |
| пълен член | пос-ла-ни-кът | |
| мн.ч. | пос-ла-ни-ци | |
| членувано | пос-ла-ни-ци-те | |
| бройна форма | пос-ла-ни-ци | |
| звателна форма | пос-ла-ни-ко | |