дипломатически

Речник на българския език

1. дипломатѝчески прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

дипломатѝческа, дипломатѝческо, мн. дипломатѝчески, прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
Дипломатически корпус. — Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
Скъсвам дипломатическите отношения (с някого).Разг. Скарвам се, разделям се.

Грешни изписвания (15)

  • депломатически
  • депломатичиски
  • депломътически
  • депломътичиски
  • деплуматически
  • деплуматичиски
  • деплумътически
  • деплумътичиски
  • дипломатичиски
  • дипломътически
  • дипломътичиски
  • диплуматически
  • диплуматичиски
  • диплумътически
  • диплумътичиски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дип-ло-ма-ти-чес-ки
непълен член дип-ло-ма-ти-чес-кия
пълен член дип-ло-ма-ти-чес-ки-ят
ж. р. дип-ло-ма-ти-чес-ка
членувано дип-ло-ма-ти-чес-ка-та
ср. р. дип-ло-ма-ти-чес-ко
членувано дип-ло-ма-ти-чес-ко-то
мн. ч. дип-ло-ма-ти-чес-ки
членувано дип-ло-ма-ти-чес-ки-те

2. дипломатѝчески наречие (тип 188) редактиране

Значение

дипломатѝческа, дипломатѝческо, мн. дипломатѝчески, прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
Дипломатически корпус. — Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
Скъсвам дипломатическите отношения (с някого).Разг. Скарвам се, разделям се.

Грешни изписвания (15)

  • депломатически
  • депломатичиски
  • депломътически
  • депломътичиски
  • деплуматически
  • деплуматичиски
  • деплумътически
  • деплумътичиски
  • дипломатичиски
  • дипломътически
  • дипломътичиски
  • диплуматически
  • диплуматичиски
  • диплумътически
  • диплумътичиски