порфир

Речник на българския език

порфѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м. Само ед. Твърд тъмночервен минерал, употребяван в строителството.

Грешни изписвания (1)

  • пурфир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пор-фир
непълен член пор-фи-ра
пълен член пор-фи-рът
мн.ч. пор-фи-ри
членувано пор-фи-ри-те
бройна форма пор-фи-ра
звателна форма