пора

Речник на българския език

1. по̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀ри, ж.
1. Отвор на потна жлеза в кожата. Запушена пора.
2. Шупла.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • поръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ра
членувано по-ра-та
мн.ч. по-ри
членувано по-ри-те
звателна форма —

2. пора — ед. ч. непълен член

пора е производна форма на пор (ед. ч. непълен член).

3. пора — бройна форма

пора е производна форма на пор (бройна форма).

Връзки