възраст

Речник на българския език

въ̀зраст съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

възрастта̀, мн. въ̀зрасти, ж.
1. Само ед. Брой на годините от раждането до определен момент. Трудно ще познаеш възрастта ѝ.
2. Период от живота, степен в развитието. Предучилищна възраст. Зряла възраст. За всички възрасти.
прил. въ̀зрастов, въ̀зрастова, въ̀зрастово, мн. въ̀зрастови. Възрастови особености.
На възраст. — Възрастен, стар.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • възръст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-раст
членувано въз-раст-та
мн.ч. въз-рас-ти
членувано въз-рас-ти-те
звателна форма