поправим

Речник на българския език

1. поправѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

поправѝма, поправѝмо, мн. поправѝми, прил. Който може да бъде поправен. Поправими щети.

Грешни изписвания (3)

  • попръвим
  • пуправим
  • пупръвим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поп-ра-вим
непълен член поп-ра-ви-мия
пълен член поп-ра-ви-ми-ят
ж. р. поп-ра-ви-ма
членувано поп-ра-ви-ма-та
ср. р. поп-ра-ви-мо
членувано поп-ра-ви-мо-то
мн. ч. поп-ра-ви-ми
членувано поп-ра-ви-ми-те

2. поправим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

поправим е производна форма на поправя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).