попечител

Речник на българския език

попечѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

попечѝтелят, попечѝтеля, мн. попечѝтели, м. Настойник, опекун.
същ. попечѝтелство, мн. попечѝтелства, ср.

Грешни изписвания (7)

  • попечитил
  • попичител
  • попичитил
  • пупечител
  • пупечитил
  • пупичител
  • пупичитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-пе-чи-тел
непълен член по-пе-чи-те-ля
пълен член по-пе-чи-те-лят
мн.ч. по-пе-чи-те-ли
членувано по-пе-чи-те-ли-те
бройна форма по-пе-чи-те-ли
звателна форма по-пе-чи-те-лю