поокуража

Речник на българския език

поокуража̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176btt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • поокоража
  • поокоражъ
  • поокоръжа
  • поокоръжъ
  • поокуражъ
  • поокуръжа
  • поокуръжъ
  • поукоража
  • поукоражъ
  • поукоръжа
  • поукоръжъ
  • поукуража
  • поукуражъ
  • поукуръжа
  • поукуръжъ
  • пуокоража
  • пуокоражъ
  • пуокоръжа
  • пуокоръжъ
  • пуокуража
  • пуокуражъ
  • пуокуръжа
  • пуокуръжъ
  • пуукоража
  • пуукоражъ
  • пуукоръжа
  • пуукоръжъ
  • пуукуража
  • пуукуражъ
  • пуукуръжа
  • пуукуръжъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-о-ку-ра-жа по-о-ку-ра-жим
2 лице по-о-ку-ра-жиш по-о-ку-ра-жи-те
3 лице по-о-ку-ра-жи по-о-ку-ра-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-о-ку-ра-жих по-о-ку-ра-жих-ме
2 лице по-о-ку-ра-жи по-о-ку-ра-жих-те
3 лице по-о-ку-ра-жи по-о-ку-ра-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-о-ку-ра-жах по-о-ку-ра-жах-ме
2 лице по-о-ку-ра-же-ше по-о-ку-ра-жах-те
3 лице по-о-ку-ра-же-ше по-о-ку-ра-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражил съм поокуражила съм поокуражило съм поокуражили сме
2 лице поокуражил си поокуражила си поокуражило си поокуражили сте
3 лице поокуражил е поокуражила е поокуражило е поокуражили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поокуражил бях поокуражила бях поокуражило бяхме поокуражили
2 лице беше поокуражил беше поокуражила беше поокуражило бяхте поокуражили
3 лице беше поокуражил беше поокуражила беше поокуражило бяха поокуражили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поокуража ще поокуражим
2 лице ще поокуражиш ще поокуражите
3 лице ще поокуражи ще поокуражат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поокуражил ще съм поокуражила ще съм поокуражило ще сме поокуражили
2 лице ще си поокуражил ще си поокуражила ще си поокуражило ще сте поокуражили
3 лице ще е поокуражил ще е поокуражила ще е поокуражило ще са поокуражили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поокуража щяхме да поокуражим
2 лице щеше да поокуражиш щяхте да поокуражите
3 лице щеше да поокуражи щяха да поокуражат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поокуражил щях да съм поокуражила щях да съм поокуражило щяхме да сме поокуражили
2 лице щеше да си поокуражил щеше да си поокуражила щеше да си поокуражило щяхте да сте поокуражили
3 лице щеше да е поокуражил щеше да е поокуражила щеше да е поокуражило щяха да са поокуражили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражал съм поокуражала съм поокуражало съм поокуражели сме
2 лице поокуражал си поокуражала си поокуражало си поокуражели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражил съм поокуражила съм поокуражило съм поокуражили сме
2 лице поокуражил си поокуражила си поокуражило си поокуражили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поокуражил била съм поокуражила било съм поокуражило били сме поокуражили
2 лице бил си поокуражил била си поокуражила било си поокуражило били сте поокуражили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поокуража щяла съм да поокуража щяло съм да поокуража щели сме да поокуражим
2 лице щял си да поокуражиш щяла си да поокуражиш щяло си да поокуражиш щели сте да поокуражите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поокуражил щяла съм да съм поокуражила щяло съм да съм поокуражило щели сме да сме поокуражили
2 лице щял си да си поокуражил щяла си да си поокуражила щяло си да си поокуражило щели сте да сте поокуражили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поокуражил бих поокуражила бих поокуражило бихме поокуражили
2 лице би поокуражил би поокуражила би поокуражило бихте поокуражили
3 лице би поокуражил би поокуражила би поокуражило биха поокуражили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-о-ку-ра-жи по-о-ку-ра-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-о-ку-ра-жен
непълен член по-о-ку-ра-же-ния
пълен член по-о-ку-ра-же-ни-ят
женски род по-о-ку-ра-же-на
членувано по-о-ку-ра-же-на-та
среден род по-о-ку-ра-же-но
членувано по-о-ку-ра-же-но-то
множествено число по-о-ку-ра-же-ни
членувано по-о-ку-ра-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-о-ку-ра-жил
непълен член по-о-ку-ра-жи-лия
пълен член по-о-ку-ра-жи-ли-ят
женски род по-о-ку-ра-жи-ла
членувано по-о-ку-ра-жи-ла-та
среден род по-о-ку-ра-жи-ло
членувано по-о-ку-ра-жи-ло-то
множествено число по-о-ку-ра-жи-ли
членувано по-о-ку-ра-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-о-ку-ра-жал
женски род по-о-ку-ра-жа-ла
среден род по-о-ку-ра-жа-ло
множествено число по-о-ку-ра-же-ли