поокуражели

Речник на българския език

1. поокуражели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поокуражели е производна форма на поокуража (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокуражели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поокуражели е производна форма на поокуража (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).