поня̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
поня̀тна, поня̀тно, мн. поня̀тни, прил.
1. Който може да се разбере; разбираем. Понятно обяснение.
2. Който се знае; известен, ясен, обоснован. По понятни причини.
1. Който може да се разбере; разбираем. Понятно обяснение.
2. Който се знае; известен, ясен, обоснован. По понятни причини.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- понятин
- пунятен
- пунятин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-ня-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-нят-ния | ||
| пълен член | по-нят-ни-ят | ||
| ж. р. | по-нят-на | ||
| членувано | по-нят-на-та | ||
| ср. р. | по-нят-но | ||
| членувано | по-нят-но-то | ||
| мн. ч. | по-нят-ни | ||
| членувано | по-нят-ни-те | ||