полуотворен

Речник на българския език

1. полу̀отво̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • полуотворин
  • полуутворен
  • полуутворин
  • пулуотворен
  • пулуотворин
  • пулуутворен
  • пулуутворин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лу-от-во-рен
непълен член по-лу-от-во-ре-ния
пълен член по-лу-от-во-ре-ни-ят
ж. р. по-лу-от-во-ре-на
членувано по-лу-от-во-ре-на-та
ср. р. по-лу-от-во-ре-но
членувано по-лу-от-во-ре-но-то
мн. ч. по-лу-от-во-ре-ни
членувано по-лу-от-во-ре-ни-те

2. полуотворен — мин. страд. прич. м. р.

полуотворен е производна форма на полуотворя (мин. страд. прич. м. р.).