полуоткрит

Речник на българския език

полу̀открѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • полууткрит
  • пулуоткрит
  • пулууткрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-лу-от-к-рит
непълен член по-лу-от-к-ри-тия
пълен член по-лу-от-к-ри-ти-ят
ж. р. по-лу-от-к-ри-та
членувано по-лу-от-к-ри-та-та
ср. р. по-лу-от-к-ри-то
членувано по-лу-от-к-ри-то-то
мн. ч. по-лу-от-к-ри-ти
членувано по-лу-от-к-ри-ти-те