полуда

Речник на българския език

полу̀да — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изгубване на ума; лудост.
2. Прен. Замаяност, увлечение. Влюбен до полуда.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • полудъ
  • пулуда
  • пулудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-да
членувано по-лу-да-та
мн.ч. по-лу-ди
членувано по-лу-ди-те
звателна форма —

Връзки