половинчат

Речник на българския език

половинча̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

половинча̀та, половинча̀то, мн. половинча̀ти, прил. Който е непълен, некатегоричен, компромисен. Половинчата работа. Половинчат отговор. Половинчато решение.
същ. половинча̀тост, половинчатостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • половенчат
  • полувенчат
  • полувинчат
  • пуловенчат
  • пуловинчат
  • пулувенчат
  • пулувинчат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ло-вин-чат
непълен член по-ло-вин-ча-тия
пълен член по-ло-вин-ча-ти-ят
ж. р. по-ло-вин-ча-та
членувано по-ло-вин-ча-та-та
ср. р. по-ло-вин-ча-то
членувано по-ло-вин-ча-то-то
мн. ч. по-ло-вин-ча-ти
членувано по-ло-вин-ча-ти-те