политура

Речник на българския език

политу̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. политу̀ри, ж.
1. Вид лак, който се използва за полиране на мебели.
2. Полировка.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • полетура
  • полетуръ
  • политуръ
  • пулетура
  • пулетуръ
  • пулитура
  • пулитуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ли-ту-ра
членувано по-ли-ту-ра-та
мн.ч. по-ли-ту-ри
членувано по-ли-ту-ри-те
звателна форма —

Връзки