желе

Речник на българския език

желѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Пихтиеста маса, получена след охлаждане на гъста отвара от животински кости и др.
2. Сгъстена и подсладена отвара от плодове, понякога с желатин. Желе от дюли.

Грешни изписвания (1)

  • жиле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-ле
членувано же-ле-то
мн.ч. же-ле-та
членувано же-ле-та-та