политичен

Речник на българския език

политѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

политѝчна, политѝчно, мн. политѝчни, прил. Който умее да се справя с трудни положения; дипломатичен.
същ. политѝчност, политичността̀ ж.

Грешни изписвания (7)

  • полетичен
  • полетичин
  • политичин
  • пулетичен
  • пулетичин
  • пулитичен
  • пулитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ли-ти-чен
непълен член по-ли-тич-ния
пълен член по-ли-тич-ни-ят
ж. р. по-ли-тич-на
членувано по-ли-тич-на-та
ср. р. по-ли-тич-но
членувано по-ли-тич-но-то
мн. ч. по-ли-тич-ни
членувано по-ли-тич-ни-те