позволен

Речник на българския език

1. позволѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • позвулен
  • пузволен
  • пузвулен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поз-во-лен
непълен член поз-во-ле-ния
пълен член поз-во-ле-ни-ят
ж. р. поз-во-ле-на
членувано поз-во-ле-на-та
ср. р. поз-во-ле-но
членувано поз-во-ле-но-то
мн. ч. поз-во-ле-ни
членувано поз-во-ле-ни-те

2. позволен — мин. страд. прич. м. р.

позволен е производна форма на позволя (мин. страд. прич. м. р.).