незабранен

Речник на българския език

незабранѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • незабрънен
  • незъбранен
  • незъбрънен
  • низабранен
  • низабрънен
  • низъбранен
  • низъбрънен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-заб-ра-нен
непълен член не-заб-ра-не-ния
пълен член не-заб-ра-не-ни-ят
ж. р. не-заб-ра-не-на
членувано не-заб-ра-не-на-та
ср. р. не-заб-ра-не-но
членувано не-заб-ра-не-но-то
мн. ч. не-заб-ра-не-ни
членувано не-заб-ра-не-ни-те