подръчен

Речник на българския език

подръ̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

подръ̀чна, подръ̀чно, мн. подръ̀чни, прил.
1. Който е подръка (във 2 знач.)
2. Който е на разположение. С подръчни средства.

Грешни изписвания (3)

  • подръчин
  • пудръчен
  • пудръчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-ръ-чен
непълен член под-ръч-ния
пълен член под-ръч-ни-ят
ж. р. под-ръч-на
членувано под-ръч-на-та
ср. р. под-ръч-но
членувано под-ръч-но-то
мн. ч. под-ръч-ни
членувано под-ръч-ни-те