подправка

Речник на българския език

подпра̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подпра̀вки, ж.
1. Обикн. мн. Ароматни треви, които се прибавят към яденето, за да подобрят вкуса му.
2. Фалшификация.

Грешни изписвания (15)

  • подправкъ
  • подпрафка
  • подпрафкъ
  • потправка
  • потправкъ
  • потпрафка
  • потпрафкъ
  • пудправка
  • пудправкъ
  • пудпрафка
  • пудпрафкъ
  • путправка
  • путправкъ
  • путпрафка
  • путпрафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-п-рав-ка
членувано под-п-рав-ка-та
мн.ч. под-п-рав-ки
членувано под-п-рав-ки-те
звателна форма