билка

Речник на българския език

1. бѝлка — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. бѝлки, ж. Лековито растение.
прил. бѝлков, бѝлкова, бѝлково, мн. бѝлкови. Билков чай. Билкова аптека.

Синоними

Грешни изписвания (1)

билкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		бил-ка
ед.ч.	членувано	бил-ка-та
мн.ч.		бил-ки
мн.ч.	членувано	бил-ки-те
звателна форма		—

2. Бѝлка — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (1)

Билкъ

Връзки

Вход