подкова

Речник на българския език

1. подкова̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подко̀ви, ж.
1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно.
2. Остар. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.



подковѐш, мин. св. подкова̀х, мин. прич. подкова̀л, св.вж. подковавам.

Грешни изписвания (15)

  • подковъ
  • подкува
  • подкувъ
  • поткова
  • потковъ
  • поткува
  • поткувъ
  • пудкова
  • пудковъ
  • пудкува
  • пудкувъ
  • путкова
  • путковъ
  • путкува
  • путкувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-ко-ва
членувано под-ко-ва-та
мн.ч. под-ко-ви
членувано под-ко-ви-те
звателна форма

2. Подко̀ва географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Подковъ
  • Поткова
  • Потковъ
  • Пудкова
  • Пудковъ
  • Путкова
  • Путковъ

3. подко̀ва преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

мн. подко̀ви, ж.
1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно.
2. Остар. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.



подковѐш, мин. св. подкова̀х, мин. прич. подкова̀л, св.вж. подковавам.

Грешни изписвания (7)

  • подковъ
  • поткова
  • потковъ
  • пудкова
  • пудковъ
  • путкова
  • путковъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице под-ко-ва под-ко-вем
2 лице под-ко-веш под-ко-ве-те
3 лице под-ко-ве под-ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице под-ко-вах под-ко-вах-ме
2 лице под-ко-ва под-ко-вах-те
3 лице под-ко-ва под-ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице под-ко-вях под-ко-вях-ме
2 лице под-ко-ве-ше под-ко-вях-те
3 лице под-ко-ве-ше под-ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подковал съм подковала съм подковало съм подковали сме
2 лице подковал си подковала си подковало си подковали сте
3 лице подковал е подковала е подковало е подковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях подковал бях подковала бях подковало бяхме подковали
2 лице беше подковал беше подковала беше подковало бяхте подковали
3 лице беше подковал беше подковала беше подковало бяха подковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще подкова ще подковем
2 лице ще подковеш ще подковете
3 лице ще подкове ще подковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм подковал ще съм подковала ще съм подковало ще сме подковали
2 лице ще си подковал ще си подковала ще си подковало ще сте подковали
3 лице ще е подковал ще е подковала ще е подковало ще са подковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да подкова щяхме да подковем
2 лице щеше да подковеш щяхте да подковете
3 лице щеше да подкове щяха да подковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм подковал щях да съм подковала щях да съм подковало щяхме да сме подковали
2 лице щеше да си подковал щеше да си подковала щеше да си подковало щяхте да сте подковали
3 лице щеше да е подковал щеше да е подковала щеше да е подковало щяха да са подковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подковял съм подковяла съм подковяло съм подковели сме
2 лице подковял си подковяла си подковяло си подковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подковал съм подковала съм подковало съм подковали сме
2 лице подковал си подковала си подковало си подковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм подковал била съм подковала било съм подковало били сме подковали
2 лице бил си подковал била си подковала било си подковало били сте подковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да подкова щяла съм да подкова щяло съм да подкова щели сме да подковем
2 лице щял си да подковеш щяла си да подковеш щяло си да подковеш щели сте да подковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм подковал щяла съм да съм подковала щяло съм да съм подковало щели сме да сме подковали
2 лице щял си да си подковал щяла си да си подковала щяло си да си подковало щели сте да сте подковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих подковал бих подковала бих подковало бихме подковали
2 лице би подковал би подковала би подковало бихте подковали
3 лице би подковал би подковала би подковало биха подковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
под-ко-ви под-ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род под-ко-ван
непълен член под-ко-ва-ния
пълен член под-ко-ва-ни-ят
женски род под-ко-ва-на
членувано под-ко-ва-на-та
среден род под-ко-ва-но
членувано под-ко-ва-но-то
множествено число под-ко-ва-ни
членувано под-ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род под-ко-вал
непълен член под-ко-ва-лия
пълен член под-ко-ва-ли-ят
женски род под-ко-ва-ла
членувано под-ко-ва-ла-та
среден род под-ко-ва-ло
членувано под-ко-ва-ло-то
множествено число под-ко-ва-ли
членувано под-ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род под-ко-вял
женски род под-ко-вя-ла
среден род под-ко-вя-ло
множествено число под-ко-ве-ли