поганец

Речник на българския език

пога̀нец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. пога̀нци, м.
1. Пренебр. Езичник, друговерец, нехристиянин.
2. Разг. Лош, отвратителен човек.
3. Диал. Плъх.

Грешни изписвания (3)

  • поганиц
  • пуганец
  • пуганиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-га-нец
непълен член по-га-не-ца
пълен член по-га-не-цът
мн.ч. по-ган-ци
членувано по-ган-ци-те
бройна форма по-ган-ци
звателна форма по-га-не-цо