безбо̀жник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. безбо̀жници, м.
1. Човек, който не вярва в бог; неверник.
2. Прен. Човек с безбожни прояви и постъпки.
1. Човек, който не вярва в бог; неверник.
2. Прен. Човек с безбожни прояви и постъпки.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- безбожнек
- бизбожнек
- бизбожник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | без-бож-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | без-бож-ни-ка | |
| пълен член | без-бож-ни-кът | |
| мн.ч. | без-бож-ни-ци | |
| членувано | без-бож-ни-ци-те | |
| бройна форма | без-бож-ни-ци | |
| звателна форма | без-бож-ни-ко | |