богоху̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. богоху̀лници, м. Човек, който хули Бога или върши богохулства (във 2 знач.).
Синоними
Грешни изписвания (7)
- богохулнек
- богухулнек
- богухулник
- бугохулнек
- бугохулник
- бугухулнек
- бугухулник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бо-го-хул-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | бо-го-хул-ни-ка | |
| пълен член | бо-го-хул-ни-кът | |
| мн.ч. | бо-го-хул-ни-ци | |
| членувано | бо-го-хул-ни-ци-те | |
| бройна форма | бо-го-хул-ни-ци | |
| звателна форма | бо-го-хул-ни-ко | |