плебисцит

Речник на българския език

плебисцѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плебисцѝти, (два) плебисцѝта, м. Всенародно гласуване по важен въпрос; референдум.
прил. плебисцѝтен, плебисцѝтна, плебисцѝтно, мн. плебисцѝтни.

Грешни изписвания (3)

  • плебесцит
  • плибесцит
  • плибисцит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-бис-цит
непълен член пле-бис-ци-та
пълен член пле-бис-ци-тът
мн.ч. пле-бис-ци-ти
членувано пле-бис-ци-ти-те
бройна форма пле-бис-ци-та
звателна форма