допитване

Речник на българския език

допѝтване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • допитвани
  • допитвъне
  • допитвъни
  • дупитване
  • дупитвани
  • дупитвъне
  • дупитвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пит-ва-не
членувано до-пит-ва-не-то
мн.ч. до-пит-ва-ния
членувано до-пит-ва-ни-я-та