платка

Речник на българския език

пла̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пла̀тки, ж.
1. Пришито парче към горна част на дреха. Рокля с кръгла платка.
2. Относително самостоятелен елемент в телевизионен или друг приемник, който има определено предназначение. Цветната платка на телевизора е дефектирала.

Грешни изписвания (1)

  • платкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плат-ка
членувано плат-ка-та
мн.ч. плат-ки
членувано плат-ки-те
звателна форма