пипало

Речник на българския език

1. пипа̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пипала̀, ср.
1. Орган, с който някои животни се придвижват, улавят храна или се ориентират. Пипала на бръмбар/на октопод.
2. Израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети.
3. Прен. Обикн. мн. Разклонения или обхват на престъпна организация. Пипалата на мафията.

Грешни изписвания (3)

  • пепало
  • пепалу
  • пипалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-па-ло
членувано пи-па-ло-то
мн.ч. пи-па-ла
членувано пи-па-ла-та

2. пипало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пипало е производна форма на пипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пипало е производна форма на пипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пипало е производна форма на пипам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. пипало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пипало е производна форма на пипам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).