пипала

Речник на българския език

1. пипала — мн. ч.

пипала е производна форма на пипало (мн. ч.).

2. пипала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пипала е производна форма на пипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пипала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пипала е производна форма на пипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. пипала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пипала е производна форма на пипам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

5. пипала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пипала е производна форма на пипам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).