пинцета

Речник на българския език

1. пинцѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пенцета
  • пенцетъ
  • пинцетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пин-це-та
членувано пин-це-та-та
мн.ч. пин-це-ти
членувано пин-це-ти-те
звателна форма

2. пинцета — ед. ч. непълен член

пинцета е производна форма на пинцет (ед. ч. непълен член).

3. пинцета — бройна форма

пинцета е производна форма на пинцет (бройна форма).