пинцет

Речник на българския език

пинцѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пинцѐти, м. или пинцѐти само мн. Медицински или технически инструмент — малки щипци.

Грешни изписвания (1)

  • пенцет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пин-цет
непълен член пин-це-та
пълен член пин-це-тът
мн.ч. пин-це-ти
членувано пин-це-ти-те
бройна форма пин-це-та
звателна форма