пикочен

Речник на българския език

пѝкочен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. пѝкоч

Грешни изписвания (3)

  • пикочин
  • пикучен
  • пикучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пи-ко-чен
непълен член пи-коч-ния
пълен член пи-коч-ни-ят
ж. р. пи-коч-на
членувано пи-коч-на-та
ср. р. пи-коч-но
членувано пи-коч-но-то
мн. ч. пи-коч-ни
членувано пи-коч-ни-те