пикоч

Речник на българския език

пѝкоч съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пикочта̀, само ед., ж. Течност, която се отделя от бъбреците; урина.
прил. пѝкочен, пѝкочна, пѝкочно, мн. пѝкочни. Пикочен мехур. Пикочен канал.

Грешни изписвания (1)

  • пикуч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-коч
членувано пи-коч-та
мн.ч. пи-ко-чи
членувано пи-ко-чи-те
звателна форма