пепитен

Речник на българския език

пепѝтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. пепѝт

Грешни изписвания (3)

  • пепитин
  • пипитен
  • пипитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-пи-тен
непълен член пе-пи-те-ния
пълен член пе-пи-те-ни-ят
ж. р. пе-пи-те-на
членувано пе-пи-те-на-та
ср. р. пе-пи-те-но
членувано пе-пи-те-но-то
мн. ч. пе-пи-те-ни
членувано пе-пи-те-ни-те