пепит

Речник на българския език

пепѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Десѐн на плат с дребни квадратчета или ромбчета в два цвята.
2. Плат с такъв десен.
прил. пепѝтен, пепѝтена, пепѝтено, мн. пепѝтени. Пепитен костюм.

Грешни изписвания (1)

  • пипит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-пит
непълен член пе-пи-та
пълен член пе-пи-тът
мн.ч. пе-пи-ти
членувано пе-пи-ти-те
бройна форма пе-пи-та
звателна форма