патронаж

Речник на българския език

патрона̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Покровителство. Фестивалът се провежда под патронажа на президента.
2. Лечебно-профилактични посещения по домовете на определени групи от населението. Социален патронаж.

Грешни изписвания (4)

  • патронаш
  • патрунаш
  • пътронаш
  • пътрунаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат-ро-наж
непълен член пат-ро-на-жа
пълен член пат-ро-на-жът
мн.ч. пат-ро-на-жи
членувано пат-ро-на-жи-те
бройна форма пат-ро-на-жа
звателна форма