протекция

Речник на българския език

протѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. протекции, ж. Покровителство от страна на влиятелно лице при устройване на работа, а и при повишаване в длъжност, звание и др. под. С протекции.

Грешни изписвания (11)

  • протекциъ
  • протекцеа
  • протекцеъ
  • протекцея
  • протекциа
  • прутекцеа
  • прутекцеъ
  • прутекцея
  • прутекциа
  • прутекциъ
  • прутекция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-тек-ция
членувано про-тек-ци-я-та
мн.ч. про-тек-ции
членувано про-тек-ци-и-те
звателна форма