парламентьор

Речник на българския език

парламентьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парламентьо̀ри, м.
1. Лице, което представя едната страна при преговори с противник.
2. Прен. Посредник.

Грешни изписвания (7)

  • парламинтьор
  • парлъментьор
  • парлъминтьор
  • пърламентьор
  • пърламинтьор
  • пърлъментьор
  • пърлъминтьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ла-мен-тьор
непълен член пар-ла-мен-тьо-ра
пълен член пар-ла-мен-тьо-рът
мн.ч. пар-ла-мен-тьо-ри
членувано пар-ла-мен-тьо-ри-те
бройна форма пар-ла-мен-тьо-ра
звателна форма